21 may 2007, 13:56

ЛЯТНО ВЛЮБВАНЕ

  Poesía
1.2K 0 6
 

В дъжда се влюбих

и в ромона на капките,

в шепота на росните треви,

на уличните лампи в "шапките"...


В жълтото на светофара, отразен

от стоповете - хиляди - облещени

и в този ден одухотворен,

със крехки нацъфтели кестени.


Ех, колко му е да се влюбя

и в този облак, безумно страстен,

над мен изискано запял.

Нали на времето е неподвластен,

след още малко пак ще бъде цял.


Не, нищо няма... от росата просто е,

обличам го във слънчевата цялост

на истинско лъчисто омагьосване.

Изплакана душата му до бяло,

копнее за погубващо докосване.


И пак пленява ме, както тогава -

във пролетните изгреви увлечен.

Довежда лятото и продължава

обичащ да е, жив... сърдечен.

18.05.2007год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Делфи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Лятна любов наште длани събра!"
  • Благодаря и на теб, Никол!
  • Летните, летните са толкова истински!
  • Браво! Пролетта още не е си е заминала, а тук вече я "отпращат" защото предпочита лятните влюбвания! А казват, че ставало само през пролетта!
  • Благодаря, Романтик!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....