Навън е горещо, жега дойде
и мисля колело да покарам.
Засилвам педалите, качвам се, тръгвам
там далеч към безкрая...
Минавам безцелно на същото място,
тук е красиво, спокойно.
Прекарвах аз много и слънце, порои,
но имаше къде да се скрия.
Тревата е мокра, терена изпразнен.
Чувам близо детския смях.
Немога да ритам, но искам да играя,
всеки ден от сутрин до вечер.
Имам от всичко, имам по много,
но знаеш ли кое носи радостта огромна?
Да тичам аз боса и в слънце, в порои...
Но има там къде да се скрия.
© Ваня Todos los derechos reservados