4 ago 2007, 12:24

ЛЯТО 

  Poesía
444 0 4
Най-слънчевото лято си отиде,
с най-жежките и огнени вълни!
Най-после крилете жарки му отсече
времето, притихнало, без да шуми!

Бездиханна - жажда ме изгаря
и чакам тръпнеща нежния зефир!
С орхидеи закичена, прозрачна,
отплуввам с блясък в синия лазур!

И небето над мен безоблачно сияй
и радва се, смее се, без да заплаче!
Като детска душа чисто и райския Май!
... Иска ми се да аранжирам света... човече...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??