Aug 4, 2007, 12:24 PM

ЛЯТО 

  Poetry
493 0 4
Най-слънчевото лято си отиде,
с най-жежките и огнени вълни!
Най-после крилете жарки му отсече
времето, притихнало, без да шуми!
Бездиханна - жажда ме изгаря
и чакам тръпнеща нежния зефир!
С орхидеи закичена, прозрачна,
отплуввам с блясък в синия лазур!
И небето над мен безоблачно сияй
и радва се, смее се, без да заплаче!
Като детска душа чисто и райския Май!
... Иска ми се да аранжирам света... човече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Random works
: ??:??