Aug 4, 2007, 12:24 PM

ЛЯТО

  Poetry
577 0 4
Най-слънчевото лято си отиде,
с най-жежките и огнени вълни!
Най-после крилете жарки му отсече
времето, притихнало, без да шуми!

Бездиханна - жажда ме изгаря
и чакам тръпнеща нежния зефир!
С орхидеи закичена, прозрачна,
отплуввам с блясък в синия лазур!

И небето над мен безоблачно сияй
и радва се, смее се, без да заплаче!
Като детска душа чисто и райския Май!
... Иска ми се да аранжирам света... човече...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....