15 jun 2011, 19:09

Лято

  Poesía » Otra
1.1K 2 1



ЛЯТО

Бърза лятото…
Пак си отива!
Есента – пъстър
спомен тъче…
И защо –
да не бъда
щастлива?
Лъч ме гали...
Припява щурче.


Помъдрелите дни
стават къси…
А студените нощи –
безкрай!
И над мен,
вежди облачни
свъсил,
се разстила
небесният Рай...

Листопад.
А в сърцето ми –
лято!
Песен птича…
И плод – натежал.
И любов –
отшумяла,
която зъзне гола 
в мъгливия шал...

ПавЛина СТАМЕНОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стаменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...