Лято
ЛЯТО
Бърза лятото…
Пак си отива!
Есента – пъстър
спомен тъче…
И защо –
да не бъда
щастлива?
Лъч ме гали...
Припява щурче.
Помъдрелите дни
стават къси…
А студените нощи –
безкрай!
И над мен,
вежди облачни
свъсил,
се разстила
небесният Рай...
Листопад.
А в сърцето ми –
лято!
Песен птича…
И плод – натежал.
И любов –
отшумяла,
която зъзне гола
в мъгливия шал...
ПавЛина СТАМЕНОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стаменова Всички права запазени
