ЛЯТО
Бърза лятото…
Пак си отива!
Есента – пъстър
спомен тъче…
И защо –
да не бъда
щастлива?
Лъч ме гали...
Припява щурче.
Помъдрелите дни
стават къси…
А студените нощи –
безкрай!
И над мен,
вежди облачни
свъсил,
се разстила
небесният Рай...
Листопад.
А в сърцето ми –
лято!
Песен птича…
И плод – натежал.
И любов –
отшумяла,
която зъзне гола
в мъгливия шал...
ПавЛина СТАМЕНОВА
© Павлина Стаменова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
