Лято

7     ЛЯТО

В морето синьо

погледът се носи…

До хоризонта е

разплискана вода.

Лежат във него

като сенокоси

вълните му,

прегърнали света.

От птичи поглед  е

релефна карта,

с разплискана

навсякъде вода…

Мечтите ми

през капките

прекарва

и с тях отново

ме завръща във света.

А вятърът

със чайките се носи…

И нещо шепне

 на великата вода.

Стоя на пясъка

с краката боси

и се замислям

просто за света…

Природата

това е сътворила:

морето, хора

 на света.

И много тайни

тя от нас е скрила.

Не можеме

 да ù прескочи ме

 плата.

И аз се чувствам

като песъчинка,

която

вятърът ще

отнесе...