13 jun 2012, 10:47

Лято

2K 0 5

Цветя – отворени гранати.
Напада лятото. Пукот.
Картечници-птици, заря
от хвъркати петна
 към земята се спуска.

Вратата на верандата -
последно лято
със
тази стара дограма.
В стъклото на прозореца
разпаднат
съзирам
образ на жена:

на манекенка със раиран панталон,
на Дама Пика като градинарка,
на нестинарка във ръка със брадва
и на кралица, в дрехи на корсар,
и на старица в старомодно облекло,
на африканска хубавица и на булка
разплакана пред неизбежна сватба,

 и на момиченце със счупено око.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ема Венева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...