13.06.2012 г., 10:47

Лято

2K 0 5

Цветя – отворени гранати.
Напада лятото. Пукот.
Картечници-птици, заря
от хвъркати петна
 към земята се спуска.

Вратата на верандата -
последно лято
със
тази стара дограма.
В стъклото на прозореца
разпаднат
съзирам
образ на жена:

на манекенка със раиран панталон,
на Дама Пика като градинарка,
на нестинарка във ръка със брадва
и на кралица, в дрехи на корсар,
и на старица в старомодно облекло,
на африканска хубавица и на булка
разплакана пред неизбежна сватба,

 и на момиченце със счупено око.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...