13.06.2012 г., 10:47

Лято

2K 0 5

Цветя – отворени гранати.
Напада лятото. Пукот.
Картечници-птици, заря
от хвъркати петна
 към земята се спуска.

Вратата на верандата -
последно лято
със
тази стара дограма.
В стъклото на прозореца
разпаднат
съзирам
образ на жена:

на манекенка със раиран панталон,
на Дама Пика като градинарка,
на нестинарка във ръка със брадва
и на кралица, в дрехи на корсар,
и на старица в старомодно облекло,
на африканска хубавица и на булка
разплакана пред неизбежна сватба,

 и на момиченце със счупено око.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...