13.06.2012 г., 10:47

Лято

2K 0 5

Цветя – отворени гранати.
Напада лятото. Пукот.
Картечници-птици, заря
от хвъркати петна
 към земята се спуска.

Вратата на верандата -
последно лято
със
тази стара дограма.
В стъклото на прозореца
разпаднат
съзирам
образ на жена:

на манекенка със раиран панталон,
на Дама Пика като градинарка,
на нестинарка във ръка със брадва
и на кралица, в дрехи на корсар,
и на старица в старомодно облекло,
на африканска хубавица и на булка
разплакана пред неизбежна сватба,

 и на момиченце със счупено око.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...