Лятото се скита във горите

по стъпките на плахи самодиви,

от аромата на цветя изплита

мрежи за мечтите им красиви.

Търси нежност в ласката на вятър

в утринния полъх на тревите,

пие свежест чиста от росата,

люшва се в косите на върбите.

Лятото очаква във покоя

шепота на листите да разгадае

може би с надежда странна своя,

че с това съня им ще омае.

Ала неразбрана пак остава

тайната горчива на гората,

лятото нататък отминава,

тя се сгушва тихо в самотата.

Живка Юрукова