7.10.2014 г., 23:28

Лято

903 0 0

Лятото се скита във горите

по стъпките на плахи самодиви,

от аромата на цветя изплита

мрежи за мечтите им красиви.

 

Търси нежност в ласката на вятър

в утринния полъх на тревите,

пие свежест чиста от росата,

люшва се в косите на върбите.

 

Лятото очаква във покоя

шепота на листите да разгадае

може би с надежда странна своя,

че с това съня им ще омае.

 

Ала неразбрана пак остава

тайната горчива на гората,

лятото нататък отминава,

тя се сгушва тихо в самотата.

 

Живка Юрукова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Юрукова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...