Лято бе -
а тя сама с безкрайното море.
Лято бе -
усеща се кръженето на птици.
Лято бе -
лъчите докосваха крехкото телце,
Лято бе -
оголени нозете й притичват.
Лято бе -
детски звън недалеч кънти.
Лято бе -
слънцето гали те с лъчи.
Лято бе -
музика навред кънти.
Лято бе -
ела и гледката хвани.
Лято бе -
плажове изпълнени с хора.
Лято бе -
жегата единствена опора.
И след лятото... отново
Притихнала до стената,
избърсва подпухналите си очи.
Погледът й още мрачен,
в диафрагмата нещо тежи.
Загнездило се там - твърдо камо камък,
намерило вратичка и си построило замък.
Напомня за себе си от време на време
от сутрин до здрач в душата й бреме.
Болка по -голяма и от рана,
причина и след време все ти си остана.
Спри, не се връщай издра ми сърцето,
не мога да го излекувам, от илюзии обзето.,
Открадна мислите й,
размаза мечтите й.
Потъпка дните й,
не спряха сълзите й,
Натежа в гърдите й,
очакваше думите ти.
Самотата е едничкото
което й подари от света.
© Bebcheto bebe Todos los derechos reservados