Не знам дали това се случи,
или бе илюзия, измислица една.
Живеех с теб и още
усещах в гърдите любовта.
Не мислех как това ще свърши,
разделени ли сме с теб сега?
Разбрах, когато има друга,
не може да цъфти и обичта.
А колко нощи имахме безсънни,
как никога не спомена,
но лъжецът знае - как, къде и кога.
Оставих на сърцето си да води
към пропаст тъмна,
към кал до колене.
Сега намирам смелост да ти кажа,
че никога не съм била сама.
Дълбоко в мен съм осъзнала
как обича страдащият мъж
и как намира той утеха,
щом навън запръска дъжд.
Сега творя - творя за теб,
и нека всеки знае
номера на грешния лъжец.
Не отричам, да - аз страдах,
ала с гордо вдигната глава,
сълзи проблясват през лицето,
но те не са от болка, мъка и тъга.
Сълзи, от щастие пропити,
че вкъщи върнах се сама,
а ти продължаваш да живееш
в мизерия, мрак и тъмнина.
Осъзнах, че съм щастлива,
отворила очите си, сега
разбирам, че не си за мен,
а за твойта евтина жена!
Така е просто идеално -
перфектна бивша
приятелка една.
За любовта ми ще се сетиш късно,
когато тя отвори входната врата.
Тогава ти недей да плачеш,
съдбата е съдба, нали така?
Да знаеш как по светло
да откриваш в морето тъмнина.
Това и толкоз, аз не зная
дали ще се завърне пролетта,
дотогава люта зима ще чертае
пътят на самотната душа.
Помни! За мене винаги е топло лято,
в прегръдки е обсипана нощта.
Ти и тя, аз и други -
съдбата е поискала така.
Желая ти и още
да не срещнеш мъка и раздяла,
преживяла съм и зная
как боли от края в любовта.
Но нека тя да те ранява,
с нокти да раздира твоята душа
и да викаш мен в нощи тежки,
да стоплям спомена от лятото и любовта...
12.09.2009
Miss Independent
© Красимира Баротева Todos los derechos reservados