Не знам дали това се случи,

или бе илюзия, измислица една.

Живеех с теб и още

усещах в гърдите любовта.

Не мислех как това ще свърши,

разделени ли сме с теб сега?

Разбрах, когато има друга,

не може да цъфти и обичта.

А колко нощи имахме безсънни,

как никога не спомена,

но лъжецът знае - как, къде и кога.

Оставих на сърцето си да води

към пропаст тъмна,

към кал до колене.

Сега намирам смелост да ти кажа,

че никога не съм била сама.

Дълбоко в мен съм осъзнала

как обича страдащият мъж

и как намира той утеха,

щом навън запръска дъжд.

Сега творя - творя за теб,

и нека всеки знае

номера на грешния лъжец.

Не отричам, да - аз страдах,

ала с гордо вдигната глава,

сълзи проблясват през лицето,

но те не са от болка, мъка и тъга.

Сълзи, от щастие пропити,

че вкъщи върнах се сама,

а ти продължаваш да живееш

в мизерия, мрак и тъмнина.

Осъзнах, че съм щастлива,

отворила очите си, сега

разбирам, че не си за мен,

а за твойта евтина жена!

Така е просто идеално -

перфектна бивша

приятелка една.

За любовта ми ще се сетиш късно,

когато тя отвори входната врата.

Тогава ти недей да плачеш,

съдбата е съдба, нали така?

Да знаеш как по светло

да откриваш в морето тъмнина.

Това и толкоз, аз не зная

дали ще се завърне пролетта,

дотогава люта зима ще чертае

пътят на самотната душа.

Помни! За мене винаги е топло лято,

в прегръдки е обсипана нощта.

Ти и тя, аз и други -

съдбата е поискала така.

Желая ти и още

да не срещнеш мъка и раздяла,

преживяла съм и зная

как боли от края в любовта.

Но нека тя да те ранява,

с нокти да раздира твоята душа

и да викаш мен в нощи тежки,

да стоплям спомена от лятото и любовта...

12.09.2009

Miss Independent