29 may 2007, 22:48

Лятото си отива

  Poesía
1.1K 0 0
 

Лятото си отива

Отива си лятото, отиваш си и ти,

отиваш си до болка уморен.

Отиваш си,

а тези две очи

гледат към мен.

Отива си слънцето,

отиваш си и ти.

Отиваш си,

а още моят ум крещи,

че ме обичаш ти.

Отива си веселбата

и се сменя с тъгата.

Отива си любовта,

но аз все още крещя,

че те обичам все така

и всичко около мен

става една лъжа.

Вижте ме, аз плача,

плача  и се надявам

да не остана в самота.

Дори и слънцето се скри,

и почна да вали.

Вали, тъй както вали

в моята душа -

потънала в самота.

Но ето тук аз ще спра,

защото знам,

че възприемаш това,

като една игра,

игра - с която си отива ЛЮБОВТА...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелски Греховна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...