3 jun 2006, 12:05

Лъч Надежда 

  Poesía
737 0 2
Лъч Надежда

Сдържан ,скрит в недрата на земята
Спокоен ,тих
Никой не ми завъртя главата
Когато победих
Рисувам ,нагласям светлината в аванс
Скромен ,мил
Подреждайки всеки нов нюанс
Който бях скрил

Нещо сякаш падна от небето
Нещо уцели ме в сърцето
Нещо сякаш знаех ,че ще дойде
Лъч надежда
Озарява моя свят

Объркан , разконцентриран от съня си
Уплашен , луд
Опитах се да се водя по мисълта си
Но не си струва труд
Изтощен ,изоставен почти от целия свят
Неискан , нежелан
Но вярваш в себе си докато си млад
От зли мисли обладан

Нещо сякаш падна от небето
Нещо уцели ме в сърцето
Нещо сякаш знаех ,че ще дойде
Лъч надежда
Озарява моя свят

Човек не иска да чува думи
Когато се прави на глух
Ти искаш да намериш в ума ми
Причина да останеш тук

Ти не обичаш да вярваш в нещо
Като дори не знаеш какво ще е то
Но без малко светла надежда
Знам ,че различно би било

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??