3.06.2006 г., 12:05

Лъч Надежда

889 0 2
Лъч Надежда

Сдържан ,скрит в недрата на земята
Спокоен ,тих
Никой не ми завъртя главата
Когато победих
Рисувам ,нагласям светлината в аванс
Скромен ,мил
Подреждайки всеки нов нюанс
Който бях скрил

Нещо сякаш падна от небето
Нещо уцели ме в сърцето
Нещо сякаш знаех ,че ще дойде
Лъч надежда
Озарява моя свят

Объркан , разконцентриран от съня си
Уплашен , луд
Опитах се да се водя по мисълта си
Но не си струва труд
Изтощен ,изоставен почти от целия свят
Неискан , нежелан
Но вярваш в себе си докато си млад
От зли мисли обладан

Нещо сякаш падна от небето
Нещо уцели ме в сърцето
Нещо сякаш знаех ,че ще дойде
Лъч надежда
Озарява моя свят

Човек не иска да чува думи
Когато се прави на глух
Ти искаш да намериш в ума ми
Причина да останеш тук

Ти не обичаш да вярваш в нещо
Като дори не знаеш какво ще е то
Но без малко светла надежда
Знам ,че различно би било

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...