15 jul 2017, 0:36

Лъч от детството

  Poesía
560 0 0

Лъч протегнат – пронизителен,

вперил се във сянката

в най-прохладно ѝ кътче.

Още е топла тази малка стаичка,

в която липсва пламък,

а друга топлина е там.

Златен лъч, протегнал се

във полутъмна стая,

открил местенце,

запазил го

и свил гнездо в ъгъла.

Лъч от детски поглед

не пречупен,

не неизстинал,

не излиза

вън,

освен в нощния ми сън,

но днес съм буден.

Непринуден

ти дойде

да си кажем

сбогом...

Стаичката ми за сънища

ще бъде само малък белег

от голямото красиво детство,

вече,

за което няма място

днес.

(на коравите и сурови

хора, които животът още не е пожънал)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...