21 ene 2014, 22:53

Лъч в мъглата

  Poesía
569 0 2

ЛЪЧ В МЪГЛАТА

 

 Мъглата гъста и студена

нощта докара през деня.

Стоя аз тиха и смирена

проклинайки съдбата зла.

 

Животът радостта отне ми,

тъй както таз мъгла деня.

С надежда чакам аз промени,

но всеки ден е все мъгла.

 

Аз знам, че слънцето ще блесне -

мъглата вечно не стои

и слънчев лъч ще се отплесне

да ме целуне, може би.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти ,Ена, за всичко.И слънчев лъч ще се отплесне, да ме целуне , може би и Правдата да победи!
  • Аз знам, че слънцето ще блесне -
    мъглата вечно не стои
    и слънчев лъч ще се отплесне
    да ме целуне, може би.

    !!!
    Е, не мога да си кривя душата, въпреки всичко - да казвам на бялото черно... Харесах, много!!!
    Поздрави, Анка!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...