4 mar 2007, 10:20

Лъжа

  Poesía
1.2K 0 3
Разни истини се пръсват в ума.
Хора играят си с мислите ни.
Разхождат се в тях на свобода.
Всеки гледа да забие кинжала си в гърба.
Лъжата нараства като гъба след дъжда.
В края всичко пропада.
Губиш се в безкрайната длъж.
Седиш объркан на ръба.
Някой идва и те бута в пропастта.
Бавно пълзиш като
червей по черната земя.
Стигнеш ли върха,
някой те бута и ти отново затъваш в калта.
Стоиш на пръсти,
градът умира в твоите крака.
Всеки се надсмива над добрите дела.
Лъжата залива всичко със силната си вълна.
Накрая се давиш в нейната река.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интригуващ стих... но съм сигурен, че черните краски само прикриват слънчевата усмивка на поетесата...
  • Съгласен съм с коментара на Катя, но в живота има и по-оптимистични неща. Много хубав стих, Димана!!! Поздрави!!!
  • Много мрачна и апокалиптична картина!
    Хубав е стиха ти!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...