Димана (Димана)
43 0
Mar 4, 2007, 10:20 AM

Лъжа 

  Poetry
960 0 3
Разни истини се пръсват в ума.
Хора играят си с мислите ни.
Разхождат се в тях на свобода.
Всеки гледа да забие кинжала си в гърба.
Лъжата нараства като гъба след дъжда.
В края всичко пропада.
Губиш се в безкрайната длъж.
Седиш объркан на ръба.
Някой идва и те бута в пропастта.
Бавно пълзиш като
червей по черната земя.
Стигнеш ли върха,
някой те бута и ти отново затъваш в калта.
Стоиш на пръсти,
градът умира в твоите крака.
Всеки се надсмива над добрите дела.
Лъжата залива всичко със силната си вълна.
Накрая се давиш в нейната река.

© Димана All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много интригуващ стих... но съм сигурен, че черните краски само прикриват слънчевата усмивка на поетесата...
  • Съгласен съм с коментара на Катя, но в живота има и по-оптимистични неща. Много хубав стих, Димана!!! Поздрави!!!
  • Много мрачна и апокалиптична картина!
    Хубав е стиха ти!
Random works
: ??:??