Лъжа
Разни истини се пръсват в ума.
Хора играят си с мислите ни.
Разхождат се в тях на свобода.
Всеки гледа да забие кинжала си в гърба.
Лъжата нараства като гъба след дъжда.
В края всичко пропада.
Губиш се в безкрайната длъж.
Седиш объркан на ръба.
Някой идва и те бута в пропастта.
Бавно пълзиш като
червей по черната земя.
Стигнеш ли върха,
някой те бута и ти отново затъваш в калта.
Стоиш на пръсти,
градът умира в твоите крака.
Всеки се надсмива над добрите дела.
Лъжата залива всичко със силната си вълна.
Накрая се давиш в нейната река.
Хора играят си с мислите ни.
Разхождат се в тях на свобода.
Всеки гледа да забие кинжала си в гърба.
Лъжата нараства като гъба след дъжда.
В края всичко пропада.
Губиш се в безкрайната длъж.
Седиш объркан на ръба.
Някой идва и те бута в пропастта.
Бавно пълзиш като
червей по черната земя.
Стигнеш ли върха,
някой те бута и ти отново затъваш в калта.
Стоиш на пръсти,
градът умира в твоите крака.
Всеки се надсмива над добрите дела.
Лъжата залива всичко със силната си вълна.
Накрая се давиш в нейната река.
© Димана All rights reserved.
