30 nov 2010, 12:05

Лъжа

708 0 0
Кажи защо ми даде повод!?

Кажи защо остави ме така!?

Кажи защо нарече ме глупачка
...
и защо със мен се подигра!?

Нима не виждаш, че те обичам

и от обич мразя те дори?!

Нима не чувстваш, че загивам

пред собствените си очи дори?

Защо ограби ме и тръгна -

остави ме сама в нощта?!

Защо не позволи

да играем забранената игра?

Защо това, което взе, не върна,

или аз нямам нужда от това?

Върви си!

Аз не съжалявам, че

глупачка ме нарече ти.

Върви си,

но не забравяй -

Зевс не си!

Ти силен си, признавам,

и уязвим не си.

Но знай, ти беден ще останеш

и не ще обичаш може би.

При тебе всичко е заблуда.

''Какво?'', ще се попиташ ти.

Нима не виждаш, че оставаш

фигурант без собственото АЗ дори?

Как бих желала да те видя

паднал в калта, така бих се изсмяла...

(така ме учеше скръбта)

О, знай, не ще съм същата тогава,

инквизитор ще съм аз,

защото няма да остана такава, 

каквато съм сега...

Глупости, химера, илюзия е всичко това,

така си мислиш ти,

но забравяш, че любовта не е игра.

''Нима за обич ми говориш? ''

ще се попиташ в този миг.

Не, така ми подсказва суфльорът

от театъра на моите мечти.

И ще настъпи миг, когато

ще ти омръзне вечната игра.

Тогава сили ще ти липсват,

но играта има правила.

Не център нападател,

не съдия ще бъдеш ти.

И уязвим ще се окажеш

в краката на някоя жена!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биби Бии Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...