Кажи защо ми даде повод!?

Кажи защо остави ме така!?

Кажи защо нарече ме глупачка
...
и защо със мен се подигра!?

Нима не виждаш, че те обичам

и от обич мразя те дори?!

Нима не чувстваш, че загивам

пред собствените си очи дори?

Защо ограби ме и тръгна -

остави ме сама в нощта?!

Защо не позволи

да играем забранената игра?

Защо това, което взе, не върна,

или аз нямам нужда от това?

Върви си!

Аз не съжалявам, че

глупачка ме нарече ти.

Върви си,

но не забравяй -

Зевс не си!

Ти силен си, признавам,

и уязвим не си.

Но знай, ти беден ще останеш

и не ще обичаш може би.

При тебе всичко е заблуда.

''Какво?'', ще се попиташ ти.

Нима не виждаш, че оставаш

фигурант без собственото АЗ дори?

Как бих желала да те видя

паднал в калта, така бих се изсмяла...

(така ме учеше скръбта)

О, знай, не ще съм същата тогава,

инквизитор ще съм аз,

защото няма да остана такава, 

каквато съм сега...

Глупости, химера, илюзия е всичко това,

така си мислиш ти,

но забравяш, че любовта не е игра.

''Нима за обич ми говориш? ''

ще се попиташ в този миг.

Не, така ми подсказва суфльорът

от театъра на моите мечти.

И ще настъпи миг, когато

ще ти омръзне вечната игра.

Тогава сили ще ти липсват,

но играта има правила.

Не център нападател,

не съдия ще бъдеш ти.

И уязвим ще се окажеш

в краката на някоя жена!!!