28 sept 2006, 0:28

Лъжата

  Poesía
937 0 3

Как искам и аз да излъжа,
поне веднъж истината да преинача,
и никой да не ме заподозре,
да не ме разкрият никога.
И никой да не го боли,
а някои да се зарадва дори,
защо все аз съм излъганата,
невъзможно е да се живее в лъжи!
Лъжата не е добър съветник,
а понякога дори е много лош.
На нея трудно може да се съди,
и лесно хората се пристрастяват към нея,уви...
Тя не е благословия,а орисия,
проклятие най-тежко,
предателка от всички страни,
която всеки иска да убие.




¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Ванкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...