Лъжите
Пак съм тук, погребах ли мечтите —
блянове стихийни, невъзможни?
Стенат ли в безумие очите,
под истините мразени и сложни.
Лъжите в примка устните улавят
в мрежа от ласкателства и фалш.
Добре звучащи, лесно се забравят —
безкрайна въртележка, луд копнеж.
И няма изход, примката оплита
всеки стон, усмивка, топъл жест.
Паяжина от думи сляпо пита: ...