Лъжите
Лъжите
Пак съм тук, погребах ли мечтите —
блянове стихийни, невъзможни?
Стенат ли в безумие очите,
под истините мразени и сложни.
Лъжите в примка устните улавят
в мрежа от ласкателства и фалш.
Добре звучащи, лесно се забравят —
безкрайна въртележка, луд копнеж.
И няма изход, примката оплита
всеки стон, усмивка, топъл жест.
Паяжина от думи сляпо пита:
„Кошмарът ще те пусне ли нощес?”
Лъжите са красиви, безметежни.
Фактите са удар от камшик.
След фалш красив дори прегръдка следва,
след истините - може и плесник.
Вик ехти в душата като бездна,
вик, удавил погледа в сълзи.
Една мечта родена, неизбежна
се моли за живота от преди.
Без проблемът корен да забие,
а лъжите да изскочат зад гърба.
Болката усмивки ще разбие
и буря ще отключи в нас скръбта.
21.02.2011 г.
гр. Шумен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Върбева Всички права запазени
