Лъжите

6.10.2011 г., 20:57 ч.

Поезия » Пейзажна

502 0 2

Лъжите

Пак съм тук, погребах ли мечтите —

блянове стихийни, невъзможни?

Стенат ли в безумие очите,

под истините мразени и сложни.

Лъжите в примка устните улавят

в мрежа от ласкателства и фалш.

Добре звучащи, лесно се забравят —

безкрайна въртележка, луд копнеж.

И няма изход, примката оплита

всеки стон, усмивка, топъл жест.

Паяжина от думи сляпо пита:

„Кошмарът ще те пусне ли нощес?”

Лъжите са красиви, безметежни.

Фактите са удар от камшик.

След фалш красив дори прегръдка следва,

след истините - може и плесник.

Вик ехти в душата като бездна,

вик, удавил погледа в сълзи.

Една мечта родена, неизбежна

се моли за живота от преди.

Без проблемът корен да забие,

а лъжите да изскочат зад гърба.

Болката усмивки ще разбие

и буря ще отключи в нас скръбта.

21.02.2011 г.

гр. Шумен

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.