ГабриелаРафия (Габриела Рафия) ГабриелаРафия (Габриела Рафия)
3
10 may 2016, 20:59

Любима грешка...

1.1K 1 5

Не зная трябва ли щом обичам,

лазур в очите да струи,

сърцето тихо да примира

и после с нова сила да тупти...

Не зная трябва ли щом обичам

и се вглеждам в твоите очи,

света около мен да спира

и отново бясно да се завърти...

Една Вселена заедно открихме,

макар да знаех-грешка е това...

Но тази грешка стана ми любима

и тайно молех се и с теб да е така!

Защото зная любовта какво е,

когато твоето сърце в моето искри...

Ръце и устни се преплитат лудо...

Това го зная-любовта не бива да боли!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Габриела Рафия Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0