Любима грешка...
Не зная трябва ли щом обичам,
лазур в очите да струи,
сърцето тихо да примира
и после с нова сила да тупти...
Не зная трябва ли щом обичам
и се вглеждам в твоите очи,
света около мен да спира
и отново бясно да се завърти...
Една Вселена заедно открихме,
макар да знаех-грешка е това...
Но тази грешка стана ми любима
и тайно молех се и с теб да е така!
Защото зная любовта какво е,
когато твоето сърце в моето искри...
Ръце и устни се преплитат лудо...
Това го зная-любовта не бива да боли!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Габриела Рафия Все права защищены
