Певецът седеше до златния трон

и пееше песен за царя:

двореца огласяше дивният тон–

тъй ангелът с Бог разговаря!

Гласът му омайваше всяко сърце,

а арфата– истинско чудо–

душите докосваше сякаш с перце,

лекувайки болка и лудост!

Бе кротък и умен  добрият Давид,

обичаше силно баща си,

а царят, усмихнат, не даваше вид,

че мрази жестоко сина си!

Завиждаше той на певеца сърцат,

защото пророк му предсказа:

"Ще слезеш от трона Саул и обрат

ще стане– с туй Бог те наказа!"

"Давид ще царува и... мен ще смени!–

Саул тази мисъл изгаря...–

Но кой ще ни види зад тези стени–

в двореца все още съм Царят!"

Обичаха хората него– Давид!

Със своята сила и младост,

със своята щедрост и ангелски лик

на всички той носеше радост!

О, как му завиждаше лудият цар...

да властва желаеше още!

С ръката си подлият, зъл господар

взе копие, хвърли го мощно!

Спокоен седеше до трона Давид,

унесен, вглъбен в песента си...

ще падне ли тозчас коварно убит

от бесния цар– от баща си!

Металният връх край Давид профуча

и после о камък се счупи...

Сам Господ намеси се с твърда ръка–

греха си Саул да изкупи!

Легендата древна завършва така–

на злото лош жребий се пада!

Закриля Отецът свойте деца–

злодеите мъчат се в ада!