Певецът седеше до златния трон
и пееше песен за царя:
двореца огласяше дивният тон–
тъй ангелът с Бог разговаря!
Гласът му омайваше всяко сърце,
а арфата– истинско чудо–
душите докосваше сякаш с перце,
лекувайки болка и лудост!
Бе кротък и умен добрият Давид,
обичаше силно баща си,
а царят, усмихнат, не даваше вид,
че мрази жестоко сина си! ...