16 mar 2008, 15:20

Любов

  Poesía
1.1K 1 2
 

Колко бързо се поддавам аз

на твоите ласки и слова.

И в миг забравям за света.

Колко хубаво е с тебе двама - аз и ти,

влюбени ний пътя си да споделим.

Да, в един прекрасен слънчев ден,

ще тичам аз по плажа,

а в ръцете ми ще бъде нашето дете.

И вечер, щом в очите мънички погледна,

пак твоя образ аз ще видя.

И думи две ще кажа: "Къде си ти, любов, сега?!"

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...