Mar 16, 2008, 3:20 PM

Любов

  Poetry
1.1K 1 2
 

Колко бързо се поддавам аз

на твоите ласки и слова.

И в миг забравям за света.

Колко хубаво е с тебе двама - аз и ти,

влюбени ний пътя си да споделим.

Да, в един прекрасен слънчев ден,

ще тичам аз по плажа,

а в ръцете ми ще бъде нашето дете.

И вечер, щом в очите мънички погледна,

пак твоя образ аз ще видя.

И думи две ще кажа: "Къде си ти, любов, сега?!"

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...