Колко бързо се поддавам аз
на твоите ласки и слова.
И в миг забравям за света.
Колко хубаво е с тебе двама - аз и ти,
влюбени ний пътя си да споделим.
Да, в един прекрасен слънчев ден,
ще тичам аз по плажа,
а в ръцете ми ще бъде нашето дете.
И вечер, щом в очите мънички погледна,
пак твоя образ аз ще видя.
И думи две ще кажа: "Къде си ти, любов, сега?!"
© Маги Малинова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
