20 may 2007, 15:59

Любов 

  Poesía
832 0 4



Небето - черен купол със звезди,
луната тайничко нашепва
за една любов, обвита със сълзи,
за една душа, която гаснейки, не трепва,

че няма нищо вече на земята,
че млечен път е нейната пътека.
В прахта затрита е ръката
на единствената й утеха.

И днес последен дъх таила
със неговото име на уста
в смъртта живот е отредила
най-великата сред всички - Любовта!

© Станислав Димов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??