Любов
Небето - черен купол със звезди,
луната тайничко нашепва
за една любов, обвита със сълзи,
за една душа, която гаснейки, не трепва,
че няма нищо вече на земята,
че млечен път е нейната пътека.
В прахта затрита е ръката
на единствената й утеха.
И днес последен дъх таила
със неговото име на уста
в смъртта живот е отредила
най-великата сред всички - Любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Димов Всички права запазени
Браво !
