20.05.2007 г., 15:59 ч.

Любов 

  Поезия
868 0 4



Небето - черен купол със звезди,
луната тайничко нашепва
за една любов, обвита със сълзи,
за една душа, която гаснейки, не трепва,

че няма нищо вече на земята,
че млечен път е нейната пътека.
В прахта затрита е ръката
на единствената й утеха.

И днес последен дъх таила
със неговото име на уста
в смъртта живот е отредила
най-великата сред всички - Любовта!

© Станислав Димов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??