May 20, 2007, 3:59 PM

Любов 

  Poetry
869 0 4



Небето - черен купол със звезди,
луната тайничко нашепва
за една любов, обвита със сълзи,
за една душа, която гаснейки, не трепва,

че няма нищо вече на земята,
че млечен път е нейната пътека.
В прахта затрита е ръката
на единствената й утеха.

И днес последен дъх таила
със неговото име на уста
в смъртта живот е отредила
най-великата сред всички - Любовта!

© Станислав Димов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??