5 feb 2011, 20:46

Любов! 

  Poesía » De amor
859 0 2

Любов!

 

Любов, любов

бледа като сива стена,

кристална като капка роса,

коварна като змия - впи се в мен.

Сърцето и душата ми като пиявица засмука,

изпепели ги - на прах ги превърна.

А сега без тях накъде!?

Кажи ми! Питам теб -

безцветна, цветна, чувствена и прокълната!?

Няма отговор.

Пак мълчиш.

...

 

Загубих го - момчето, което

ми свали звездите от небето,

и с очите си прекрасни

заплени сърцето.

Върни се!

Очите ми те търсят,

ръцете ми те докосват,

мечтите без теб са измама -

плаче сърцето.

...

 

Пристанище пусто, кораб самотен -

без капитан, без екипаж.

В морето безкрайно

той плува, плува -

без пристан, без дом.

И сякаш светът е безкраен,

и сякаш човек е отчаян,

молещ за капчица обич,

за дъх отронен.

 

Любов, любов

бледа като сива стена,

кристална като капка роса -

единствена, неповторима - една!

© Мирослава Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любовта е най-хубавото нещо, Мирослава! Дори и да наранява, и да страдаме...
    Поздрав!
  • Любов, любов
    бледа като сива стена,
    кристална като капка роса -
    единствена, неповторима - една!
    Интересен поглед към любовта.
Propuestas
: ??:??