Любов!

5 февр. 2011 г., 20:46

Поэзия » Любовная

767 0 2

Любов!

Любов, любов

бледа като сива стена,

кристална като капка роса,

коварна като змия - впи се в мен.

Сърцето и душата ми като пиявица засмука,

изпепели ги - на прах ги превърна.

А сега без тях накъде!?

Кажи ми! Питам теб -

безцветна, цветна, чувствена и прокълната!?

Няма отговор.

Пак мълчиш.

...

Загубих го - момчето, което

ми свали звездите от небето,

и с очите си прекрасни

заплени сърцето.

Върни се!

Очите ми те търсят,

ръцете ми те докосват,

мечтите без теб са измама -

плаче сърцето.

...

Пристанище пусто, кораб самотен -

без капитан, без екипаж.

В морето безкрайно

той плува, плува -

без пристан, без дом.

И сякаш светът е безкраен,

и сякаш човек е отчаян,

молещ за капчица обич,

за дъх отронен.

Любов, любов

бледа като сива стена,

кристална като капка роса -

единствена, неповторима - една!