Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
24 abr 2009, 21:25

Любов 

  Poesía » De amor
1403 1 23

 

 

Любовта ни е стръмна и звездна.

Тя е всичко, което си нямате.

Тя минава високо над бездните

и под дългия шлейф на измамите.

 

Тя не иска, не чака, не моли,

не поставя условия някакви,

и не свива гнездо на тополите…

А пък вие защо я очаквате?

 

В настоящето няма закалка.

Няма бъдеще тя, но е с минало

и с дъха си току през ключалките

грее вашите нощи изстинали.

 

И додето садите доматите,

и додето броите си рестото,

тя боде като трънче петата ви,

носи вашите сутрешни вестници…

 

и разлива кафе леблебия,

маха всяко леке от яките ви.

Как такава любов ще убиете,

как до днеска изобщо е читава?!

 

Не е време за толкова обич –

на тепсия почти ви е дадена.

И когато до смърт ви зароби,

му е редно да стъкнете кладата…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Взхищавам се на фината ти чувствителност и на дълбоко етичното ти отношение към толкова много говорената и толкова малко разбраната Любов!Открил си я както върху безкрайните територии на морала и етиката, така и в топлината на всеки от онези "малки" жестове, които правят живота голям и стойностен... Красота е мисълта ти! И словото ти!
  • Koга ще разберем,че сме дошли на земята,за да си дадем любов,а не само да се изпепеляваме!?Но ще трябва да приемем любовта с хилядите и лица,гледайки пак с любов...Затова ето и за теб,и за всички виждащи любов Души една топла прегръдка...
    Растете Души,прераждайте сърцата си за любовта всеки ден!
    Просто знайте-любовта е вътре в нас,тя не ни е напускала ни за миг...
  • Това е!
  • много, много хубаво...и винаги стойностно.
  • БРАВО!
  • Минаваш високо над бездните и под дългия шлейф на измамите! Аплодисменти за стиха!
  • Как съм пропуснал такава стойностна поезия!? Едно голямо извинявай, че съм дремал досега!
  • Как става тази работа? Купуваш домати,пари броиш,разсеян си някакси(щото трън някакъв в петата...) и хоп...насреща ти - любовта ти подава вестника.Но щом маха и лекета...весела работа!
    Нека живее.
  • Красив и силен стих, посветен на магията на любовта!
    Поздрави за оригиналния автор!
    Пожелавам само сбъднати мечти! БЪДИ! )))
  • !!!
  • Любовта без която не можем!Поздравления!Прекрасен стих!
  • Браво Бароне!
    Много ми хареса!
  • Не е време за толкова обич –
    на тепсия почти ви е дадена.
    И когато до смърт ви зароби,
    му е редно да стъкнете кладата…
    Много философия и много въпроси в този стих?
    Поздравявам те!

  • Да те поздравя за красивия стих. За друго съм бездумна.
  • Благодаря ти за страхотният стих малко преди лягане. Римата е толкова гладка и ясна ... обожавам хармонията на такива стихове.... благодаря ти още веднъж.
  • !!!
    Прекрасна е поезията ти!
    П.П-Момичето,с което седя на един чин се казва Любов.Един ден вратата се отваря и се подава домакинът на училището с въпроса-''Има ли Любов между вас?'' А при теб тя е толкова хубава!
  • Много, много хубаво. Харесвам те! Клада за истинската любов - и тя е там, няма да се уплаши, готова да гори - това е истинската любов. Точно с един приятел си ховорихме по ел. поща, че нямам определение за истинската любов - намерих го!
  • Браво много е добро хареса ми и то много!!!
  • Любовта!
    И когато я имаме, сякаш не я виждаме.
    И пак търсим...
    Мъдър стих!
  • ...на тепсия почти ви е дадена...
    Чудесно казано!
    /Защо ли тогава почти винаги не я оценяваме.../
  • Тъй,тъй, щом маха лекетата от яките си заслужава кладата горещата!
    Страхотен стих!
  • ... а аз не знам защо...
    Ивайло - стръмен е всеки твой стих... и звезден...!
  • Боже, знам защо се родих!
Propuestas
: ??:??