Любов
Любовта ни е стръмна и звездна.
Тя е всичко, което си нямате.
Тя минава високо над бездните
и под дългия шлейф на измамите.
Тя не иска, не чака, не моли,
не поставя условия някакви,
и не свива гнездо на тополите…
А пък вие защо я очаквате?
В настоящето няма закалка.
Няма бъдеще тя, но е с минало
и с дъха си току през ключалките
грее вашите нощи изстинали.
И додето садите доматите,
и додето броите си рестото,
тя боде като трънче петата ви,
носи вашите сутрешни вестници…
и разлива кафе леблебия,
маха всяко леке от яките ви.
Как такава любов ще убиете,
как до днеска изобщо е читава?!
Не е време за толкова обич –
на тепсия почти ви е дадена.
И когато до смърт ви зароби,
му е редно да стъкнете кладата…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Терзийски Все права защищены
