5 oct 2014, 21:19

Любов

  Poesía
846 0 0

Във времето преплетени са всички

красиви и болезнени дела,

подобно пеперудените нишки

изграждат ни, превръщат ни в съдба!

 

Из многото възможности злощастни,

из дебрите на сладките неща,

намерили сме себе си, Прекрасни,

открили сме за щастие следа!

 

От моите моменти на самотност,

от твоите завършени слова,

родили са се купища възможност

за нови, непознати чудеса!

 

По-близо съм до себе си със тебе,

превръщам се във истинска жена!

За себе си почувствах те потребен,

за тебе пожелах да съм Една!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...