5 oct 2014, 21:19

Любов

  Poesía
847 0 0

Във времето преплетени са всички

красиви и болезнени дела,

подобно пеперудените нишки

изграждат ни, превръщат ни в съдба!

 

Из многото възможности злощастни,

из дебрите на сладките неща,

намерили сме себе си, Прекрасни,

открили сме за щастие следа!

 

От моите моменти на самотност,

от твоите завършени слова,

родили са се купища възможност

за нови, непознати чудеса!

 

По-близо съм до себе си със тебе,

превръщам се във истинска жена!

За себе си почувствах те потребен,

за тебе пожелах да съм Една!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...