Oct 5, 2014, 9:19 PM

Любов

  Poetry
842 0 0

Във времето преплетени са всички

красиви и болезнени дела,

подобно пеперудените нишки

изграждат ни, превръщат ни в съдба!

 

Из многото възможности злощастни,

из дебрите на сладките неща,

намерили сме себе си, Прекрасни,

открили сме за щастие следа!

 

От моите моменти на самотност,

от твоите завършени слова,

родили са се купища възможност

за нови, непознати чудеса!

 

По-близо съм до себе си със тебе,

превръщам се във истинска жена!

За себе си почувствах те потребен,

за тебе пожелах да съм Една!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...