Oct 5, 2014, 9:19 PM

Любов

  Poetry
848 0 0

Във времето преплетени са всички

красиви и болезнени дела,

подобно пеперудените нишки

изграждат ни, превръщат ни в съдба!

 

Из многото възможности злощастни,

из дебрите на сладките неща,

намерили сме себе си, Прекрасни,

открили сме за щастие следа!

 

От моите моменти на самотност,

от твоите завършени слова,

родили са се купища възможност

за нови, непознати чудеса!

 

По-близо съм до себе си със тебе,

превръщам се във истинска жена!

За себе си почувствах те потребен,

за тебе пожелах да съм Една!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...