5 jul 2013, 22:20

Любов

706 1 4

Защо ли толкова боли,

защо се диша толкоз трудно?

Сърцето от любов кърви,

в очакване да стане чудо.

 

Въртиш се, пламнала, в леглото,

че болката не дава мира

и взимаш хапчето - едното,

спасение в съня да дириш.

 

С какво сгреших, кажи, любов,

нима това е толкоз грешно?

Изгря на хоризонта нов -

омекнала горяща свещ съм.

 

Че от любов не се умира,

а със години се стопяваш.

И ако тя не е взаимна,

защо сърцето си раздаваш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че сте ме прочели и ме наградихте с такива мили коментари !
  • Определено ако тя не е взаимна (любовта), то "защо сърцето си раздаваш?"
    Хубав стих!
  • Такава е Тя - вечна и необяснима, все пак добре е да я има!Поздрав за хубавия стих!
  • Ами всички се чудим!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...