Защо ли толкова боли,
защо се диша толкоз трудно?
Сърцето от любов кърви,
в очакване да стане чудо.
Въртиш се, пламнала, в леглото,
че болката не дава мира
и взимаш хапчето - едното,
спасение в съня да дириш.
С какво сгреших, кажи, любов,
нима това е толкоз грешно?
Изгря на хоризонта нов -
омекнала горяща свещ съм.
Че от любов не се умира,
а със години се стопяваш.
И ако тя не е взаимна,
защо сърцето си раздаваш?
© Елена All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
