Като крехка стъкленица
ти си в моите ръце.
Сутрин грееща зорница,
топлиш моето сърце.
Туй любов ли е? - не зная,
може би е след любов,
но остава тя до края
в пътя стръмен и суров.
Няма време за раздели,
няма, вярвай ми, любов.
Тя е чувство без предели,
тя - космичен лъч и зов.
© Елена Todos los derechos reservados
в пътя стръмен и суров.
Хареса ми много!