vyatur13 (Елена)
209 1586
Aug 23, 2013, 11:18 AM

Любов 

  Poetry » Love
494 0 3

Като крехка стъкленица

ти си в моите ръце. 

Сутрин грееща зорница,

топлиш моето сърце.

 

Туй любов ли е? - не зная,

може би е след любов,

но остава тя до края

в пътя стръмен и суров.

 

Няма време за раздели,

няма, вярвай ми, любов.

Тя е чувство без предели,

тя - космичен лъч и зов.

 

© Елена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • ...но остава тя до края

    в пътя стръмен и суров.

    Хареса ми много!
  • Пожелавам и на теб Валентин, това чувство без предели.Благодаря, че си ме прочел.
  • Без предели е това чувство - и в пространството и във времето! Поздрави, Ели!
Random works
: ??:??