22 oct 2014, 13:59

Любов 

  Poesía » De amor
435 0 3

Като крехка стъкленица

ти си в моите ръце.

Сутрин грееща зорница,

топлиш моето сърце.

 

Туй любов ли е? - не зная,

може би е след любов,

но остава тя до края

в пътя стръмен и суров.

 

Няма време за раздели,

няма, вярвай ми, любов.

Тя е чувство без предели,

тя - космичен лъч и зов!

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??