9 feb 2011, 23:50

Любов 

  Poesía » De amor
1201 0 4

Защо ли толкова боли,

защо се диша толкоз трудно?

Сърцето от любов кърви,

в очакване да стане чудо.

 

Въртиш се, пламнала, в легло,

че болката не дава мира

и взимаш хапчето - едно,

спасение в съня да дириш.

 

С какво сгреших, кажи, любов,

нима това е толкоз грешно?

Изгря на хоризонта нов -

омекнала горяща свещ съм.

 

Че от любов не се умира,

а със години се стопяваш.

И ако тя не е взаимна,

защо сърцето си раздаваш?

 

 

© Аз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Симеон,благодаря за коментара.
  • Много ми хареса!
  • Руми и Елена,благодаря за коментарите.Беше ми малко тъжно и от сърцето ми излезаха, тези редове.Бъдете живи и здрави!
  • "Любовта бродеше самотна из света.
    Остри камъни раниха нейните нежни стъпала
    и къпини раздраха прекрасното и тяло.
    После се появи неин спътник,
    но уви, той не успя с нищо де и помогне —
    неговото име беше Сърцето на Болката."
    /СТИВЪН КРЕЙН/
Propuestas
: ??:??