9.02.2011 г., 23:50

Любов

1.7K 0 4

Защо ли толкова боли,

защо се диша толкоз трудно?

Сърцето от любов кърви,

в очакване да стане чудо.

 

Въртиш се, пламнала, в легло,

че болката не дава мира

и взимаш хапчето - едно,

спасение в съня да дириш.

 

С какво сгреших, кажи, любов,

нима това е толкоз грешно?

Изгря на хоризонта нов -

омекнала горяща свещ съм.

 

Че от любов не се умира,

а със години се стопяваш.

И ако тя не е взаимна,

защо сърцето си раздаваш?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Симеон,благодаря за коментара.
  • Много ми хареса!
  • Руми и Елена,благодаря за коментарите.Беше ми малко тъжно и от сърцето ми излезаха, тези редове.Бъдете живи и здрави!
  • "Любовта бродеше самотна из света.
    Остри камъни раниха нейните нежни стъпала
    и къпини раздраха прекрасното и тяло.
    После се появи неин спътник,
    но уви, той не успя с нищо де и помогне —
    неговото име беше Сърцето на Болката."
    /СТИВЪН КРЕЙН/

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...