3 dic 2014, 7:41

Любов

  Poesía
494 0 0

Очи потайни.

Свенливи.

И нежни.

Изгарящи.

Очи - дълбоки.

Весели, питащи.

Казващи много.

Събрали в себе си

цели простори.

 

Ръце нежни.

Търсещи. Искащи.

Разузнаващи.

Треперещи.

Ласкави.

Ръце можещи.

Нещо опипващи.

Ръце... като цвете.

А толкова властващи.

 

Голи тела.

Забравили всичко.

Тръпнещи.

Молещи.

Горещи.

Задъхани.

Вик...

Тих и сподавен.

Ведно с телата.

Господи,

спри този миг.

 

Очи притворени...

Тела морни...

Щастливи...

Ръцете нежно галят

плътта...

И само устни,

с четка невидима,

рисуват портрета

на любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...